Преди да отида на Serata Pugliese реших да прочета повече информация за този регион. Знаех някои неща, но наистина само някои и се радвам, че открих много детайли и истории, за които не бях чувала. Няма да се спирам на богатата култура, а ще се съсредоточа върху забележителната местна кухня, която трудно може да се опита на други места, дори в Италия.

Типични за този район са орекиете с върхове от броколи т.е същите, които маестро Джузепе приготви за Serata Pugliese. Силен коз са “бедните” ястия, приготвени от евтини продукти като фризелата (да си призная за първи път я чувам). Това е нещо като огромен геврек, който навремето селяните са носели при работата по полето. След като го извадели от торбите си, те го топели в зехтин. Фризелата е още по-вкусна и ако към нея се прибавят домати, листа от цикория и аншоа. Други типични ястия са паста с рагу от месо – свинско, говеждо или телешко, пица пудика и други.
Вече бях събрала достатъчно информация и потеглих към събитието в Trattoria Giuseppe Verdi. Посрещна ме известната Искра, а младеж любезно ми поднесе чаша Prosecco. Заех своето място в близост до камината, която предаваше една много уютна и романтична атмосфера. Ресторантът бързо се запълни, а собственикът дойде до всяка маса за да разкаже за предложените специалитети в дегустационното меню. Имаше опция да се поръча цялото меню или отделно ястие, аз поръчах цялото, защото не исках да изпусна от възможността да пробвам повече от типичните гозби на Пулия. Решението ми се оказа правилно! От салатите, през пастата и основното, та чак до десертите вкусовите ми рецептори бяха в еуфория от новите вкусове. Няма как да не спомена и италианските вина, предлагани от г-н Кавръков, който подробно разказваше за произхода им и препоръчваше най-подходящите за тази специална вечеря.

Serata Pugliese беше към своя край, но преди да си тръгнем маестро Джузепе мина за да поздрави лично своите гости. Определено, той беше звездата на вечерта, но накара и нас да се почувстваме специални и с желание пак да се видим скоро. Grazie e a presto!

[Show slideshow]

Този месец нашето специално събитие е посветено на Пулия и затова решихме да ви предложим една рецепта от този район. Ще приготвим орекиете с рикота.

Оригиналната рецепта е с прясна паста, но тъй като в забързаното ежедневие не всички имаме време да я приготвяме, можем да намерим такава в големите супермаркети.

В една тенджера загряваме олио, като го “ароматизираме” със скилидка чесън, разделена на две. Нарязваме на ситно лука и го задушаваме докато стане прозрачен. Изсипваме 500 мл доматено пюре и оставаме на бавен огън за 5-6 минути. Добавяме щипка черен пипер, малко паприка и пеперончино, и разбира се сол на вкус.

Сварената паста я поставяме в една голяма купа и я заливаме с доматения сос и две лъжици зехтин. Разбъркваме и сипваме по чиниите. Накрая поръсваме с по-голямо количество настъргана рикота и сервираме.

Тази паста се приготвя много бързо и лесно, а вкусът е съвсем различен от тези с традиционните сосове като базилико, болонезе и др.

Ако искате да опитате и други ястия от Пулия, заповядайте на 28.01 в София и 29.01 в Пловдив на Serata Pugliese.

Много са историите и легендите, които разказват за появата на най-популярния коледен сладкиш в Италия. Ще ви разкажа за една от тях:

Имало едно време в Милано младеж на име Угетто. Той се влюбил в Адалджиза – красивата дъщеря на скромен градски пекар. Скоро обаче, продажбите във фурната на бащата започнали да отиват на зле и девойката била принудена да обикаля хорските къщи в търсене дори на най-черната работа за да се препитава. Така не и оставало време да се среща с Угетто, който от своя страна решил, че трябва да направи нещо за да помогне на своята любима. Времената били тежки. Препитание се намирало трудно и понеже не можел да направи нищо друго, момъкът запретнал ръкави и се захванал да помага във фурната. Работата била тежка. Налагало се да прекарва дълги нощи в месене и печене на хляб. От преумора и изтощение, младежът забравял понякога да сложи в тестото точните количества продукти или пък вместо захарта, прибавял най-напред маслото.

Противно на очакванията му обаче, резултатите от тези негови експерименти се оказвали сполучливи и хората започнали да харесват и да купуват повече хляб. Тъкмо когато изглеждало, че ситуацията върви към подобряване, в една студена зимна нощ в навечерието на Коледа, недоспал и изморен от работа, младежът изсипал в тестото за хляба, приготвените с друга цел стафиди и сушени плодове. Напразни били опитите му да поправи своята грешка. Нямало какво да се направи. Изпекъл хляба и на сутринта започнал да го продава. Какво било учудването на всички, когато скоро пред фурната се струпала опашка от желаещи да си купят от ароматния сладък хляб за да го сложат на празничната коледна трапеза.

Така, Угетто се превърнал в най-почитания хлебар в Милано. Оженил се за красивата Адалджиза и заживели мирно и щастливо…

Тази история е може би най-романтичната легенда за произхода на сладкиша Панетоне. В чест на истината трябва да отбележим обаче, че повечето исторически извори от онова време посочват като автор на рецептата един друг милански пекар на име Тони, който в суетнята около приготовленията за коледния банкет на тогавашния дук на града, забравил тестото и то превтасало. Чудейки се как да спаси положението, Тони премесил наново всичко, добавяйки яйца, захар и сушени плодове. Така направения сладък хляб пожънал небивал успех и бил оценен високо от знатните гости на дука. От тук останало и името „pan del Toni”, което на стар милански диалект звучи Панетоне (Panetone) или преведено буквално на български – „хлябът на Тони”.

Каквато и да е истинската история за появата на този коледен сладкиш, приготвянето му не е шега работа при това не толкова, защото е трудно, а защото отнема повече от един ден.

автор: Даниела Николова
източник: pensioneri.bg